Писаници

опити да изразим неизразимото с думи

Чипоносата Фея и магазинът за вълшебности

Беше мрачен есенен ден.

Не от онези хубавите, цветни дни, когато слънцето промушва палаво лъчите си между клоните на дърветата и кара листата да блестят в пъстрите си дрешки. Не, този точно есенен ден беше много мрачен и сив, като да беше станал от леглото с грешния крак и открил, че някой му е излапал закуската. Сланата, вярна негова дружка, така беше стиснала всички живинки навън, че те трепереха и се молеха за мъничко слънчева топлина.

Какво може да прави една фея в такъв ден? Не може да си подададе изобщо малкия чип нос и да чака някоя дъждовна капка да се приземи върху него (дори дъждовните капки се бяха изпокрили). Не може да излезе да си събира букет от цветни листа. Не може да се мотае по нейните си фейски работи, защото навън просто беше толкова сиво, че  ако беше излязла, можеше да се изгуби в сивотата на деня и никога вече да не се намери. А никой не иска да загубим Чипоносата Фея, нали?И без това са ни останали толкова малко …

И така. Нашата фея си седеше, увита в едно голяямо родопско одеало,  с чаша топло какао, зяпаше през прозореца и си мислеше в не-много-цветни-и-слънчеви-краски. „Уф, ама каква фея съм и аз. Точно никаква. Нали уж се предполага, че феите са винаги усмихнати и весели. Никога не увесват нос (особено ако е чип като моя – съвсем не бива да бъде увесван…мда). И правят живота на хората по-хубав. Шарен. Слънчев. “

…Тук Чипоносата Фея направи малка пауза, през която отпи голяма глътка от какаото си и отрони една дълбока въздишка…

„А ето ме мен – продължи да си мисли тя – седя тук и си мрънкам ето тъй „мрън-мрън-мрън“. С това светът определено НЕ става по-хубав. Нито по-слънчев. Уф…“

Докато така си мрънкаше под нослето, Феята изведнъж видя малко жълто петно в сивата рамка на прозореца. Листенце от бреза се премяташе презглава и сякаш си пееше „Хоп-па-ла.Хоп-па-ла.Хайде Феьо с мен ела“. Дали наистина го чу или не? Всъщност какво значение имаше – така или иначе нямаше какво друго да прави, освен да си помрънква ако си останеше у дома. Затова Чипоносата Фея грабна големия си шал (който сама беше оплела от слънчеви лъчи в часовете по „Вълешебно творчество“) и така хубаво се уви в него, че останаха да се виждат само големите и, вечно очудени очи (и няколко лунички около тях). После изхвърча през вратата с такава скорост, каквато човек не би очаквал от фея, увита от главата до петите с шал.

Изглежда че  на малкото жълто листо никак не му пукаше нито от навъсения ден, нито от злобната леля Слана. Подскачаше си по улицата и се забавляваше. Феята тръгна след него… И така надолу по тясната улица, после по моста, под който зинзикаше малката река…Продължи по големия градски булевард, покрай фонтана и подмина хлебарницата…Сви зад ъгъла. И там – какво да види!?

Незнайно кога и как беше се появил нов магазин. Може пък винаги да го е имало, но тя досега да не го е забелязала. „Човек никога не може да им държи сметка на магазините – отварят си и си затварят когато им скимне. Малко ги е грижа, че това е неудобно за хората, които редовно пазаруват от тях“, каза си Чипоносата Фея докато прекрачваше прага на това загадъчно място…

Вътре, на няколко дървени лавици покрай стената бяха наредени табли с различни вкусотии. Всякакви бонбони – от тъмен шоколад, с бяла глазура, с пълнеж от сладко. Марципани в различни цветове и форми. Цели планини от хрупкави вафли. Малки хълмчета от бисквити. Натруфени със сметана торти.

Ако има нещо, което феите обичат, то е да си похапват от време на време сладички неща и нашата Чипоноса героиня не правеше изключение. Тъкмо посягаше към един особено примамлив бонбон с ментов пълнеж и черешка отгоре, когато се сети, че според „Кодекса по добро фейско възпитание“ „никоя фея не може да нахълта просто така в магазин с лакомства и да се нахвърли върху тях, без…преди това да си е измила добре ръцете„.

„Правилата са си правила, важат дори за нас, феите „, измърмори не особено въодушевено на носа си тя.

-Извинете, казахте ли нещо? – попита мек женски глас.

Чипоносата Фея се сепна. Пред нея стоеше симпатична старица с бяла, пухкава, събрана на кок коса,  карирана домашна рокля и запретнати ръкави.

– Аз, таковата….започна не особено убедително обяснението си феята – Минавах и…то всъщност. Не че мислех да го ям този бонбон де…щях само да го видя по-отблизо и да го върна на мястото. Честна фейска!

И понеже ужасно я беше срам, тя се загъна съвсем в шала си, така че всички лунички се скриха. Сведе поглед и зачака строгия глас на жената да и изнесе дълга лекция на тема „Какво прави малко момиче навън в навъсен ден като този, вместо да седи вкъщи и да майстори коледен подарък на баба си например“. Но нищо такова не се случи…

Старата жена просто благо се усмихваше: „Ела с мен. Мисля, че знам защо си дошла.“

Чипоносата Фея се озова пред голяма дървена маса, на която имаше най-различни по големина купи и чинии, лъжици, кутии с надписи. Понеже беше малко нисичка, се наложи да стъпи на един стол, за да може да надникне какво има в купите и кутиите. Ето, че почти успя да си напъха цялото лице в една квадратна тенекиена кутия и вече се чудеше как ще се измъкне без главата и да стане квадратна…

– Разбрах, че днес си в лошо настроение. – прекъсна изследователската дейност старата жена.

Чипоносата Фея кимна едва забележимо, защото внимаваше да не заклещи главата си в квадратната кутия.

– Да… всеки има такива дни. Понякога дори феите не вярват в своите способности и предпочитат да си седят вкъщи да си мрънкат на нослетата, вместо да направят нещо.

– Ъхъм…Съвсем вярно – съгласи се Феята от дъното на квадратната тенекиена кутия.

– А всъщност…Не е нужно да се полагат големи усилия да се направи вълшебство. Това си е проста работа – продължи да говори уж на себе си възрастната жена – Ето сега…ако знаеш как бих се радвала, ако някой ми направи едни подранили коледни сладки…

Чипоносата Фея като че ли само това чакаше. Измъкна лице от кутията, запретна ръкави и…

Дълго време след това няколко души в градчето се хвалеха, как в един много мрачен и сив есенен ден влезли в един странен магазин (който незнайно защо никой не си спомняше къде се намира) и опитали най-вълшебните коледни сладки, които можело изобщо да съществуват. Нищо че имало още цял месец до Коледа…

Реклами

Single Post Navigation

4 thoughts on “Чипоносата Фея и магазинът за вълшебности

  1. Pingback: Незначителни фейски работи :) « Вила Вилекула

  2. Ах, каква красива вълшебна приказка! Направо озари и моя сив и мрачен ден.

  3. Прекрасно изразяваш неизразимото с думи. Надявам се нямаш против, че те препоръчах за четене в моя блог.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: