Писаници

опити да изразим неизразимото с думи

Нар

Чоплиш
парчета от сърцето ми.
Като семки на нар.

аплодисменти

Сутрешни птици пляскат с криле.
Кого ли аплодират?

облаци

Ядрените гъби
на облаците
са бели.
И вместо смърт
вещаят
безсмъртие…

 

Мъжът, дето го няма
е винаги до мен.
Стига само да държа очите си затворени.

първи сняг

Първи сняг.
Коли и хора по тарлъци
ходят.
Да не го стопят
с шума от стъпките си…

 

Мълчание

Мъжът, в чиято усмивка съм влюбена,

е мил и уютен

като лятна привечер.

И аз,

дето толкова много говоря,

нямам нищо против да помълчим заедно.

в сифона

Топли капки се стичат по бузите

Дали от душа или от очите  ми?

Търпението ми изтече в сифона.

 

***

Трамвай. Листа. Прозорец.

Кап

ки.

Усещане за мъж без лице.

***

Черна котка бяга по

есенна улица.

Мокро е.

***

Земята изплезила език от жега

и копнеж

Привижда ми се дъжд.

Post Navigation